Компютрите се делят на три главни категории - големи машини (mainframes), мини компютри и микрокомпютри. Големите машини и мини компютрите се използваха от големи организации преди микрокомпютрите да се появят на сцената. Те заемаха много по-голямо пространство (обикновено се нуждаеха от просторно компютърно помещение заедно с поддържащ персонал и оператори). Повечето от тези стари, обемисти компютри обаче не предлагат по-голяма процесорна мощ в сравнение с един съвременен микрокомпютър.

Микрокомпютрите първоначално не се приемаха сериозно - смяташе се, че те са твърде малки, за да бъдат възприемани като пълноценни компютри. Затова именно се наричаха “микрокомпютри”. Всъщност, ранните микрокомпютри бяха машини за игри, изградени от любители на компютърната техника в техните гаражи.

Днес PC е най-популярната фамилия микрокомпютри. PC е съкращение от Personal Computer (персонален компютър). Поради своя размер и цена персоналният компютър е предвиден да задоволява нуждите само на един отделен индивид. След 1981г., когато IBM представи своя собствен микрокомпютър, наречен IBM-PC, терминът PC започна да се използва както за машините на IBM, така и за всички други компютри с подобна спецификация. Оттогава тези IBM-клонинги се наричат “IBM-PC-съвместими” (“IBM-PC-compatibles).

Една IBM-PC-съвместима машина би трябвало да може да работи със същите програми, както IBM-PC. Например Excel (една добре позната програма за PC) трябва да работи по един и същи начин както на съвместим, така и на оригинален IBM PC компютър. Също така периферните устройства, като принтера, трябва да бъдат съвместими с IBM PC.

В днешно време обаче, етикетът “IBM-съвместим” се приема като даденост и затова се използва рядко. Въпреки че IBM започнаха революцията в персоналните компютри, тази компания вече не доминира на пазара. Прочетете следващата тема, за да научите как започна ускореното развитие и профилиране на PC.

Първият IBM PC компютър беше настолна машина, базирана на процесора 8088, и разполагаше с две флопидискови устройства. Част от първите PC-та имаха твърди дискове, други не. Компютрите с твърди дискове се наричаха XT.

По-нататък, следващият модел PC използваше чипа 80286. За първи път IBM 80286 бе пуснат в продажба през 1984г. Той се наричаше AT или просто 286 PC. Един AT компютър обикновено разполагаше с твърд диск. Основното подобрение в сравнение с XT модела бе паметта. В резултат от увеличената памет и подобрените възможности за нейното управление, AT (за разлика от XT) даваше възможност за зареждане в паметта на повече от една програма. Тези компютри обаче не са достатъчно мощни, за да се справят със съвременните приложения.

През 1986г. Compaq пусна в продажба PC с чип 80386. Този модел бе по-бърз от AT. Главното преимущество на 386 модела бе способността му да се справя във фонов режим с определени задачи, например отпечатване, докато в същото време потребителят работи с основното приложение. 386 обаче бе по-скъп от 286 и имаше нужда от повече памет, за да прилага своето главно оръжие – т.нар. “многозадачност” (multitsking).

Това бе истински челен сблъсък с операционната система Windows версия 3.1 на Microsoft. Всъщност OS/2 представляваше една чудесна операционна система с истински възможности за многозадачност и други подобрения спрямо Windows, но поради липса на достатъчно предлагане на приложен софтуер за тази операционна система и поради отказа като цяло от страна на потребителите да преминат към OS/2 за сметка на Windows, очакванията на IBM за успешен старт на OS/2 (и серията компютри PS/2) така и не се сбъднаха.

През 1989г. Intel представи процесор 80486 за персоналните компютри. Моделът 486 наистина бе създаден за мощни потребители. Той бе два до три пъти по-бърз от 386 и първоначално цената му бе доста по-висока. Цените обаче паднаха и за известно време компютърът с процесор 486 бе най-продаваната машина.

Това положение обаче се запази само до ноември 1993г., когато се появи следващото поколение PC-та, базирани на Pentium чипсета. Следвайки логиката за именуване на процесорите, би трябвало Intel да избере името 80586, но се оказа, че компанията не може да патентова това число. Първоначално на пазара се появиха процесори Pentium от по-нисък клас с тактова честота 60MHz, 75MHz и 90MHz. След това бяха пуснати чипове на 100, 120, 133, 166 и 200MHz. Те бяха изключително бързи в сравнение с 486 и тъй като скоро цената им падна до приемливи нива, повечето производители предлагаха само компютри с Pentium процесор - от ниския клас до мощните мултимедийни модели.

По-късно през 1997г. бе пуснат в продажба супер бърз процесор от фамилията Pentium, наречен Pentium II. Хората на Microsoft работеха в тясно сътрудничество с Intel, за да се възползват от предлаганите от новия чип предимства при разработването на новите версии на операционните системи (Windows 98 и Windows NT5/2000). Скоростите на процесорите също нараснаха до честоти 266 и 300MHz.

Пазарът на PC непрекъснато се обновява и разширява с бързи темпове и по-старите машини се заместват от по-нови, по-добри и по-мощни модели при същата или дори по-ниска цена.

Вашият компютър се състои от хардуер и софтуер. Понятието хардуер обхваща физическите, реалните компоненти на компютъра. Тези части могат да се видят и да се докоснат. От друга страна, софтуерът (или програмите) се състои от кодирани изрази, които инструктират компютъра как да извършва нужните задачи. Например компакт дискът, който поставяте в CD-ROM устройството на вашето PC, е хардуер. Програмите в него като цяло се наричат софтуер. Софтуерът е важна част от компютъра - без софтуер той е нищо повече от една купчина електронни компоненти.

Темата за софтуера заслужава да Ј бъде посветена цяла отделна глава. Ето защо глава 2 разглежда тази материя в детайли. В тази глава обръщаме внимание на хардуера за PC.

Персоналният компютър се състои от следните основни хардуерни компоненти:

Клавиатурата е входно устройство, от което имате нужда, за да давате инструкции на компютъра. Стандартната клавиатурна подредба за писане на английски се нарича QWERTY, тъй като това са първите шест клавиша в горния ред. За писане на кирилица има два вида подредба на клавишите: фонетична (буквите на клавишите съответстват на латинските от стандартната подредба QWERTY) и BDS (подредбата на клавишите е същата като при обикновена пишеща машина). Компютърната клавиатура обаче съдържа и някои допълнителни клавиши:

Когато въвеждате команди от клавиатурата, трябва да натиснете клавиша Enter. Само така компютърът може да възприеме това, което сте написали. Този клавиш се използва също и за отбелязване края на параграф.

Тези клавиши се използват в комбинация помежду им или с други клавиши за специални цели, до голяма степен зависещи от софтуера. Например едновременното натискане на клавишите Ctrl, Alt и Delete води до рестартиране на компютъра (или казано на езика на компютърната терминология – “reboot”).

Тези клавиши са обозначени като F1, F2, F3 и така нататък до F12. Те се използват от различни софтуерни продукти, за да инструктират компютъра да извърши определени задачи. Например клавишът F1 обикновено дава достъп до помощната информация, предлагана от вашия софтуер.

Този клавиш също се контролира предимно от софтуера. Обикновено се използва за излизане от специфичен екран, диалогов прозорец или опция, избрана от софтуерно приложение.

Тези клавиши се използват обикновено в текстообработваща програма. Те ви позволяват да се придвижвате страница по страница в рамките на дълъг документ (PageUp и PageDown – една екранна страница нагоре и надолу) или да редактирате текст (Insert и Delete - вмъкване и изтриване).

Тези клавиши се намират близо до цифровия блок на клавиатурата (разположен вдясно). Всеки от тях е обозначен със стрелка, сочеща в една от четирите посоки. С тяхна помощ можете да придвижвате курсора – обикновено това е вертикална черта, използвана за позициониране в рамките на текстови блокове в различни софтуерни приложения.

Копира изображение от екрана в клипборда (системния буфер) на Windows.

Възможностите за избор между различните модели клавиатури не са кой знае какви - това до голяма степен зависи от вашите собствени предпочитания. Някои клавиатури дават много приятно усещане при работа, тъй като при натискане на клавиш се чува леко щракване. Други модели са тихи. Най-добрият начин да изберете клавиатура е да пробвате да въведете нещо. Купете тази, която е най-подходяща за вас и ви е най-удобна за работа. Когато купувате PC, в конфигурацията е включена и клавиатура.

Microsoft Natural Keyboard обаче изглежда малко по-различно. Основните клавиши са разделени на две групи – за дясната и лявата ръка, и те са отместени така, че да се постигне естествено положение на китките. Клавиатурата също така включва и няколко допълнителни клавиша за бързо изпълняване на специфични команди при работа под Windows.

Добра идея е, ако работата ви е свързана с продължително въвеждане от клавиатурата, да си купите подложка за китките. Тази мека продълговата подложка повдига леко китките на ръцете ви до нивото на клавиатурата и намалява извиването, което пък предотвратява появата на умора и напрежение в ръцете.

Ако клавиатурата е основното устройство, чрез което вие говорите на компютъра, то тогава мониторът е основното устройство, чрез който компютърът говори на вас. Погледнете следващата тема.

Мониторите се наричат още екрани или дисплеи. Те изглеждат точно като портативните телевизионни приемници. Всъщност, по-ранните компютри не се доставяха с монитори. Вместо това се използваха телевизионни екрани. Това е една по-евтина алтернатива, но качеството на изображението е лошо в сравнение със специално разработените монитори, които днес можете да купите като част от вашия компютър.

Мониторът на РС-то се управлява от графична карта (наричана също и видео карта) - печатна платка, поставена в системната кутия на компютъра преди да бъде инсталиран мониторът. Графичната платка преобразува данните от компютъра в разбираеми за монитора сигнали. За целта мониторът и графичната карта трябва да бъдат съвместими помежду си.

Затова се препоръчва за по-високи разделителни способности да си купите монитор с по-голям диагонал на екрана. Стандартният 14-инчов монитор на практика е сравнително малък за повечето нужди. Ще имате голяма полза от увеличаване размера на екрана дори с един инч. Ако се налага да виждате повече подробности от изображения и при по-голяма яснота на образа, например за настолна издателска дейност, вероятно ще стигнете до извода, че ви е необходим поне 17-инчов монитор. Една важна подробност, която трябва да се вземе предвид при избора на монитор, е начинът, по който производителят е измерил размера на екрана. Всички измервания се правят по диагонала, от единия ъгъл на екрана до другия. Но имайте предвид, че ако някоя реклама претендира за 15-инчов екран, това всъщност може да се отнася до размера на електронно-лъчевата тръба (ЕЛТ), докато реалната видима повърхност на екрана на монитора да е само 14 инча. 21-инчовият екран е великолепен, но може да се окаже, че цената му е по-висока от тази на останалите компоненти от вашата PC система, взети заедно.

Друг важен фактор е честотата на опресняване на монитора (refresh rate). Тя определя броя на показваните на екрана кадри в секунда и се измерва в херци (Hz). Минималната честота на опресняване за разделителна способност 1024х768 трябва да бъде 70Hz. При по-ниски честоти на опресняване се получава премигване, и въпреки че понякога това не е чак толкова неприятно, че да го забележите, по-продължителното взиране в екрана ще ви се стори изморително.

Също така най-добре е да се убедите, че вашият монитор е с поредово сканиране, тъй като при него е избегнат ефектът на премигване. Презредовото сканиране обикновено не се забелязва, докато не преминете на по-високи разделителни способности (над 800х600 пиксела). Мониторите с презредово сканиране изобразяват само половината от изображението при всяко преминаване на електронния лъч по екрана. Казано нагледно, при първото обхождане на екрана от лъча се изчертават само нечетните редове, а след това при второто обхождане се попълват останалите (четните) редове. Така че, макар да имате монитор с висока разделителна способност, на практика той работи само на половина от скоростта. Мониторите с презредово сканиране са евтини, но гледайте да ги избягвате.

Системният модул е главният компонент на вашето PC. Той представлява пластмасова или метална кутия, съдържаща няколко важни елемента, които правят от компютъра това, което е.

Основните компоненти в системната кутия са:

Процесорът представлява интегрална схема и прилича на процесорите, които се срещат в перални, микровълнови печки и телевизионни приемници. Повечето произведени днес персонални компютри използват бързи процесори от фамилията Pentium на Intel. Основни конкуренти на Intel са AMD и Cyrix.

След включване на компютъра RAM паметта е готова за съхраняване на информация. За разлика от информацията в ROM, данните в RAM-а могат да бъдат променяни и изтривани. RAM паметта обаче служи за съхраняването на “динамична” информация, състояща се от използвания от вас софтуер, заедно с файловете с данни, които създавате или актуализирате. Когато изключите компютъра, цялото съдържание на RAM паметта изчезва.

RAM паметта е място за временно съхранение на данни. За по-продължително съхранение е необходимо да използвате дискове. Те могат да бъдат дискети (разгледани по-нататък) или твърди дискове. И двата вида носители са покрити с магнитен филм, върху който се записва информацията. Твърдите дискове обаче съдържат няколко плочи с магнитно покритие, които са по-устойчиви и се въртят с много по-голяма скорост. За всяка повърхност на съответната плоча е предвидена глава за четене/запис, управлявана от специален механизъм за позициониране. Главите се движат над самата повърхност на диска, без да я докосват (ако те докосваха повърхността, дискът ви би се износил за няколко минути!). Главите за четене/запис регистрират отклоненията в магнитното поле по повърхността на диска и по този начин се прочита информацията - по принципа си на работа те наподобяват главите на касетофон. Главите се движат между концентрични окръжности върху всяка плоча от диска, наречени пътечки (tracks). Всяка пътечка е разделена на сектори, където се съхраняват данните. Целият механизъм е капсулован в здрава и херметична алуминиева обвивка (за разлика от дискетите, при които опаковките са пластмасови) и заедно с електрониката формира самия твърд диск.

Твърдите дискове са в състояние да съхраняват много повече данни и процесорът може да осъществява достъп до данните на твърдия диск много по-бързо, отколкото до данните на дискета. Следователно РС-то може да работи много по-бързо.

Докато някои от ранните компютри използваха дискети като главен носител за съхраняване на данни, в днешно време всички съвременни компютри притежават твърди дискове (наред с флопидисково устройство). Капацитетът за съхранение на съвременните твърди дискове рядко пада под няколко гигабайта (накратко GB) и достига до няколко десетки гигабайта. Един мегабайт побира малко повече от 1 милион символа, а един гигабайт се равнява на 1000 мегабайта. Така твърд диск с капацитат 1GB може да побере повече от хиляда милиона символа.

Дори и да имате твърд диск, все още ще имате нужда и от флопидисково устройство, както и от CD-ROM устройство. Когато купувате софтуер, той ви се предоставя записан на дискети или на компакт диск. Флопидисковото устройство и CD-ROM устройството се използват за инсталиране на софтуера върху твърдия диск, откъдето по-нататък той се стартира. При всяко използване на софтуера, той автоматично се прехвърля в RAM паметта. След това процесорът адресира тази памет, за да изпълни съответните инструкции и данни, съхранявани в нея.

Магнито-оптичните дискове, използвани със съответното дисково устройство, представляват преносим носител за съхранение на данни с още по-голям капацитет. За да се осигури този допълнителен капацитет, при тях се прилага оптична технология, подобна на използваната в CD-ROM дисковете.

Дотук разгледахме основните компоненти на персоналния компютър. Част от периферните устройства, добавяни към PC-то с цел увеличаване на неговата полезност и улесняване на работата, са:

Въпреки че мишката е незадължително входно устройство за свързване към компютъра, нейното присъствие е жизнено необходимо за работа със съвременния Windows-базиран софтуер.

Мишката се разполага върху бюрото, обикновено на подложка до клавиатурата. За да придвижвате нейния показалец по екрана, просто местете мишката нагоре, надолу, наляво или надясно и след като достигнете желаното място от екрана, натиснете левия Ј бутон. Някои функции на софтуера са достъпни чрез щракване с десния бутон на мишката, при което се показва контекстно меню в зависимост от мястото на екрана, където сте щракнали (нарича се още контекстно-чувствително меню).

Мишката на Microsoft е една от най-удобните за използване. Тя има подобрена форма за по-удобно разполагане на ръката върху нея. Моделът Microsoft Intellimouse е още по-добър – тази мишка има малко колелце между левия и десния бутони. Можете да въртите това колелце, за да превъртате показаната в даден прозорец информация или да намалявате или увеличавате мащаба на визуализиране на документи.

Макар принтерът да не е основна съставна част от вашето PC, трудно ще минете без него. Принтерите ви позволяват да отпечатвате копия върху хартия на вашата работа. Ако използвате вашето PC за писане на писма, ще ви е необходим принтер, за да ги пренесете на хартия. Ако работите с бизнес приложения, например счетоводни програми, на някакъв етап от работата ви ще трябва да отпечатате отчети.

Много са възможностите за избор на принтер. Най-добрият начин да се запознаете с положителните и отрицателните им страни е да разберете как работят те.

Тези принтери (за кратко се наричат просто матрични) обикновено се широко разпространени и евтини. Печатащите глави съдържат по 9 или 24 пина (игли). За отпечатване на символ принтерът удря тези пинове върху мастилена лента, отбелязвайки точки върху хартията, които формират символа. Можете лесно да разпознаете копията, създадени с матричен принтер - символите са съставени от малки точки.

Качеството на отпечатъка при 24-пиновите матрични принтери е доста по-добро, но пък 9-пиновите принтери са по-евтини. Най-доброто качество на копието, което можете да получите от 24-пиновите матрични принтери, се нарича “near letter quality” (NLQ). 9-пиновите принтери постигат NLQ чрез неколкократно отпечатване на точките от символите, докато се съединят, но така скоростта на печат намалява драстично. Именно скоростта отличава моделите от нисък клас от по-добрите модели. Скоростта може да варира от 180 символа в секунда (cps) до над 360 символа в секунда.

Матричните принтери са идеални за отпечатване на големи количества документи, които не изискват кой знае какво качество, като например фактури, етикети и т.н. Те обаче не се препоръчват за висококачествено отпечатване.

Тези принтери работят по начин, подобен на матричните принтери, но вместо да изстрелват пинове срещу мастилена лента, те впръскват фини капки мастило. Те ви позволяват също така да използвате мастила с различни цветове. Тези принтери не са много скъпи, но разходите по тях в процеса на работа (и по-точно консумативите) са високи.

Основната технология, използвана при bubble jet принтерите, се различава съвсем малко от тази на ink jet принтерите. Печатащите глави в bubble jet принтерите съдържат дюзи с мастило. Те притежават и компонент за нагряване. Когато стартирате процес на отпечатване, нагряващият компонент предизвиква появата на мехурчета, които се разширяват и изстрелват мастилото срещу хартията.

И двата типа принтери не използват механични техники за отпечатване, затова са много тихи. Качеството е също доста добро.

Ако бюджетът ви е ограничен и се налага да отпечатвате впечатляващи документи (особено ако трябва да са цветни), мастилено-струйните принтери са една добра алтернатива на лазерните принтери – цената им е много по-ниска.

Днес лазерните принтери са доста популярни в сферата на бизнеса, тъй като те отпечатват много впечатляващи документи с графики.

Въпреки че са по-скъпи от мастилено-струйните принтери, качеството им на печат е високо - почти толкова добро, колкото при полиграфския печат.

Тези принтери използват лазерна технология за създаване на символи и графики върху хартия. Принципът им на работа е подобен на фотокопирните апарати, където изображението се копира страница по страница. За разлика от другите принтери, при които символите се обработват един по един, лазерните принтери обработват цяла страница наведнъж. Затова скоростта им на печат се оценява в страници в минута (pages per minute - ppm).

Наред с отличното качество на печат, лазерните принтери са бързи и много тихи. Освен това, разходите за консумативи са ниски. Черно-белите лазерни принтери поевтиняха чувствително през последните няколко години и сега цената им е малко по-висока от тази на мастилено-струйните принтери. Цветните лазерни принтери обаче все още са много по-скъпи от цветните мастилено-струйни принтери.

PostScript лазерните принтери също са по-скъпи от обикновените. PostScript е език за описание на страници, който инструктира принтера какво да печата. Това е стандарт, разработен от компанията Adobe и се използва при професионалната настолна издателска дейност. Основното му предимство е в това, че този софтуер е хардуерно независим (device-independent), затова направеното от вас ще изглежда по един и същи начин както на монитор с резолюция 75dpi (dots per inch, точки за инч), така и на лазерен принтер с разделителна способност 300х600dpi. Ако занесете същото това ваше произведение в агенция за професионален печат, за да го възпроизведете на експонатор при висока разделителна способност (2 400dpi), резултатите ще си бъдат пак същите, без да се налага преформатиране, въпреки че качеството на изхода ще бъде много по-фино.

Скенерът използва същата технология като факс апарата. Той прочита изображение от хартия и вместо да го изпрати по телефонна линия, го преобразува в разбираем за PC-то формат. Компютърът съхранява изображението като графичен файл, който можете да отпечатате, коригирате и вмъквате в други документи.

Ще имате нужда от скенер, ако искате да вмъквате в документите си изображения, например фотографии. За да разполагате с най-добрата разделителна способност на поносима цена, купете си плосък (flat-bed) скенер. Ръчните (hand-held) скенери са по-евтини, но качеството на получените графични изображения не е толкова добро. Проверете каква е разделителната способност на генерираните от скенера изображения, преди да си го купите. Повечето плоски модели имат като допълнителна възможност приспособления за сканиране на слайдове или негативи.

За сканиране на фотографски плаки с много високо професионално качество ще имате нужда от барабанен скенер (drum scanner). Той е много скъп - вероятно по-скъп от вашия компютър, затова ако ви е необходим рядко, много по-ефективно в ценово отношение е да използвате услугите на специализирана агенция.

Ще ви е необходим модем, за да използвате Интернет или някоя от онлайн услугите, предлагани от CompuServe, America On-Line (AOL) или Microsoft Network (MSN). Нека първо видим как работи модемът, за да разберем неговото предназначение в компютърните комуникации.

Тъй като всичко в компютъра се представя чрез низ от единици и нули, компютърният сигнал, или изходът, генериран от едно PC, има правоъгълна форма:

Този сигнал е твърде различен от сигнала, генериран по време на разговор по телефона. Човешкият глас генерира определен обхват от честоти и по този начин произвежда синосуидална вълна:

Модемът преобразува генерирания от компютъра изход (сигнал с правоъгълна форма) в честоти, които могат да бъдат предавани по телефонна линия (синосуидална вълна). Това е важно, тъй като телефонната линия не е предназначена за пренасяне на компютърно генерирани сигнали. Приемащото PC от другата страна на линията също се нуждае от модем, за да преобразува обратно телефонните сигнали в компютърни. Оттам името “модем” се получава от понятията МОдулатор-ДЕМодулатор.

Модемите биват три варианта: едните са поставени в отделна собствена кутия (наричат се външни модеми) и се включват към серийния порт (един от цоклите, разположени в задната част на компютъра) и към телефонната линия; другите представляват разширителна платка (вътрешни модеми), която се поставя във вътрешността на кутията на компютъра; и третият вид се свързват към преносим компютър под формата на PC CARD карта. Външните модеми са най-популярни, тъй като разполагат с различни светлинни индикатори, които ви информират кога устройството работи, обменя данни и т.н., но са малко по-скъпи. Освен това те са по-лесни за свързване, ако ви се налага да пренасяте модема между различни компютри.

Скоростта на предаване на данни зависи директно от типа на използвания от вас модем. Причината за това е, че приемащият модем трябва да семплира честотата за известен период от време, за да определи дали приема “0” или “1”. Това време за семплиране определя скоростта на предаване. Модемите, които имат нужда от малко време за семплиране, и следователно предлагат по-високи скорости на предаване, обикновено са по-скъпи. Скоростите на предаване се измерват в битове в секунда (bits per second - bps) или килобита в секунда (kbps).

Очевидно колкото по-висока е скоростта на предаване, толкова по-добре се отразява това на телефонната сметка, но пък цената на модема ще е по-висока.

Цените на модемите паднаха драстично през последните няколко години. Днес не си струва да купувате модем със скорост под 33,6 kbps. Той е малко по-скъп от 28,8 kbps модем, но се изплаща много по-бързо чрез спестените суми от телефонни сметки. Модемът, който купувате в днешно време, трябва да е “факс модем” – освен всичко друго, той ви позволява да използвате компютъра си за изпращане и приемане на факсове, както това се прави с обикновения факс апарат. Най-подходящ за момента факс модем обаче, е този със скорост 56 kbps, просто защото не си струва да си спестявате няколкото долара в повече – разликите в цените непрекъснато се топят, а той ви предлага по-добро използване на капацитета на предаване на телефонната линия.

Повечето програми в днешно време включват звукови ефекти, които можете да чуете, само ако разполагате със звукова карта - в противен случай ще трябва да търпите пискливите звуци от вграденото говорителче на вашето PC, когато компютърът се опита да комуникира с вас на глас. Винаги можете да минете с програми, използващи минимално количество звукови ефекти, но за едно истинско мултимедийно приложение, като енциклопедията Microsoft Encarta например (вижте глава 2, посветена на софтуера), ще имате нужда от звукова карта, ако не искате да пропуснете съществената част от удоволствието.

Звуковата карта преобразува цифровите данни в аналогов звук и работи по два начина - можете да я използвате за възпроизвеждане на вече записани звуци през свързаните към нея тонколонки, или да записвате звуци в компютъра по цифров път чрез свързан към него микрофон или чрез директна връзка с друг източник на звук. Жакът за микрофон се намира на задната част на PC-то, където са и останалите изводи и портове за разширение.

Другият фактор - размерът на образеца във всеки от тези времеви отчети се отнася до количеството информация, записано за всяка част от секундата. Това често се нарича размер на “думата” на образеца (sample word). Ще видите реклами на звукови карти, които предлагат 8-битови, 16-битови и 32-битови думи на образци. Една 32-битова звукова карта е в състояние да диференцира два пъти по-фино различните нива на височината, силата и качеството на тона, в сравнение с 16-битова карта, но за сметка на това полученият файл ще заема два пъти по-голямо пространство.

Един от най-популярните и дългогодишни модели звукови карти е SoundBlaster на Creative Labs. Понастоящем SoundBlaster представлява индустриален стандарт, затова ще е голяма рядкост да си купите звукова карта, която да не е съвместима със SoundBlaster (носеща етикета “SoundBlaster compatible”).

Убедете се също така, че звуковата карта е съвместима с вашето CD-ROM устройство, ако я купувате отделно, а не като част от мултимедийна система. Минималното ви изискване би трябвало да бъде картата да е поне 16-битова с възможност за семплиране при честота 44KHz.

Ако ви се налага редовно да архивирате важни данни от вашия твърд диск, решение на проблема може да бъде закупуването на архивиращо устройство. Можете да си вземете лентово устройство, обикновено вградено в системната кутия, или да си купите преносим твърд диск (понякога наричан zip устройство, на името на модела Zip на пазарния лидер Iomega). Лентовото архивиращо устройство използва специални касети за данни, които представляват усъвършенстван вариант на аудиокасетите. Съвременните архивиращи устройства, в комплект с подходящия софтуер са много бързи и идеални за архивиране на целия твърд диск или избрани директории/файлове.

Наред с мишката и клавиатурата, джойстикът е още един алтернативен начин за общуване с компютъра. Той обикновено се използва за игри. Ще видите, че някои компютри разполагат със специален порт за игри (гейм порт) в задния панел на системната кутия, в който се включва джойстикът.

Използва се при специализирани приложения, където се изисква отпечатване върху хартия с по-голям размер от стандартните формати за нормален принтер.

В задния панел на системната кутия има два типа портове за свързване на различни периферни устройства - сериен и паралелен. Убедете се, че вашата нова система има поне два серийни порта и един паралелен.

Паралелният порт е предназначен за еднопосочна комуникация (изход) и следователно се използва най-вече за свързване на принтер. Той може да предава паралелна информация по многожичен кабел, затова е по-бърз в сравнение със стандартния сериен порт.

Връзката през серийните портове е двупосочна, въпреки че като цяло те са по-бавни от паралелните портове. Те често се означават като COM1 и COM2. Типични устройства, които се свързват към серийните портове, са модемите и скенерите. Някои принтери и мишки също ги използват.

С разрастването на Интернет и нарастващата популярност на бързите модеми, повечето нови PC-та сега са снабдени с по-бързи серийни портове.

PC-то е проектирано така, че да може лесно да се разширява. Предвидена е възможност за увеличаване на паметта, за добавяне на допълнителни устройства, за осъществяване на комуникация с външния свят.

Тази възможност за разширяване се осигурява чрез разширителни слотове, които можете да видите след като махнете капака на системната кутия. Обикновено има поне пет свободни разширителни слота. Когато се появи необходимост да разширите вашата основна система, можете да си купите съответните разширителни платки и да ги поставите в слотовете. Примери за разширителни платки са мрежова карта, видео карта, вътрешен модем.

Захранването се намира във вътрешността на системната кутия и преобразува променливото напрежение от захранващата мрежа (220 волта) в ниско напрежение (5 и 12 волта) за захранване на цялата компютърна система.

Объркани ли сте от голямото разнообразие от PC-та на пазара? Вероятно ще ви е от полза да приемете, че те са просто много усъвършенствани и скъпи калкулатори и всички те са предназначени да изпълняват едни и същи функции.

Моделите PC се различават по скорост, капацитет и преносимост. Очевидно по-бързата машина е по-скъпа. Ако ще използвате компютъра за сериозни приложения от висок клас, ще имате нужда от PC с голям капацитет за съхранение. Ако се налага да използвате компютъра си на различни места, вероятно ще се наложи да купите олекотено преносимо PC (laptop, notebook).

Микропроцесорът е основната част на персоналния компютър, която определя неговите възможности. Когато погледнете спецификацията на някое PC, ще забележите означението MHz, описано като част от типа на процесора, например Pentium 200MHz. Това е оценка за реалната скорост на работа на чипа. MHz е съкращение от Megahertz (мегахерц) и 1MHz се равнява на един милион импулса в секунда. Следователно 200MHz са равни на 200 милиона импулса в секунда. Компютърът има вътрешен часовник, който подава милиони тактове в секунда. Всяка изпълнена от PC-то инструкция използва няколко такта, но колкото по-голям е броят на тактовете в секунда, толкова по-бързо компютърът ще изпълни инструкцията. По тази причина Pentium 200MHz е по-бърз от Pentium 166MHz.

Ето как в общи линии изглежда класификацията на компютрите на пазара днес:

Това е най-популярният тип PC в момента. Въпреки че системната кутия често се разполага на бюрото, можете да купите система с вертикална кутия (tower case), която приляга елегантно под или до бюрото ви. Само мониторът, клавиатурата и мишката трябва да бъдат разположени на бюрото. Вертикалните кутии са малко по-скъпи, но техните предимства са очевидни - повече свободно място на бюрото, повече място в кутията за надстройване на отделните системни компоненти. Обикновено се предлагат и допълнителни разширителни слотове.

По дефиниция ноутбукът трябва да има същата дължина и широчина като лист хартия с размер A4, но очевидно доста по-голяма дебелина. Той би трябвало да се побира в стандартна чанта за книги и документи (куфарче). Съвременните ноутбуци дори оставят малко място за други принадлежности, които бихте искали да вземете със себе си. Понастоящем ноутбуците са доста по-често срещани, в сравнение с ранните лаптоп компютри, които бяха малко по-големи и тежки.

Преносимите компютри се захранват от мрежата или чрез батерии с възможност за многократно презареждане, които издържат от 45 минути до повече от 6 часа. Животът на батерията зависи до голяма степен от интензивността на обработката на данни. Честото обръщане към диска например отнема повече енергия от батерията. Преди окончателното изтощаване на батерията се появява индикатор “battery low” - след това предупреждение се погрижете да запишете вашата работа, преди батерията да се е изчерпала съвсем. Повечето съвременни преносими компютри използват никел-хидридни и литиево-йонни батерии, за разлика от по-старите никел-кадмиеви (NiCad) батерии.

Клавиатурите им имат по-малко на брой клавиши от стандартната PC клавиатура. Някои клавиши се използват за повече от един символ. Вместо мишка, в кутията е вградено посочващо устройство, например тракбол или по-разпространеният в момента тракпад.

Преди време, ако имахте нужда от портативен компютър, единственият избор беше да използвате ноутбук или лаптоп PC. Сега има още една възможност - джобен компютър (handheld PC). Тези компютри, познати още като палмтоп компютри (palmtop PC), имат много малки размери. Те са достатъчно тънки, за да се поберат в джоб. Джобните компютри не са така мощни като настолните PC-та, но все още могат да се използват за организиране на срещи, писане на писма или браузване в Web. Освен това, създадените в тях данни могат да се прехвърлят на вашия настолен компютър. Операционната система, използвана в джобните компютри, е Windows CE на Microsoft.